
За мен
Здравейте! Аз съм Таня. Създадох този блог, за да споделям знанията си относно здравословния начин на живот. Любимото ми хоби е да готвя, затова тук ще намерите доста от любимите ми рецепти.
Защо създадох инстаграм профила си и този блог?
Преминах през много, докато оправя връзката си с храната и вярвам, че имам какво да споделя с вас. Научих много неща и искам да помогна на всеки, който има проблеми с храната. Искам да им помогна отново да заобичат себе си.
Пътешествието ми със създаването на добра връзка с храната
Проблемите ми с храната почнаха преди 3 години когато няколко ,,приятелки" започнаха да се шегуват с мен, че съм дебела. Преди това никога не съм се интересувала от килограмите си и от това как изглеждам. Обичах сладко и тестени закуски и си хапвах доста от тях. След тези няколко шеги аз започнах да забелязвам, че съм пълничка. Като всеки един човек, който иска да отслабне, а не знае нищо за това, първото нещо, което направих е да потърся бърза и лесна диета от типа ,,10 кг за 1 седмица", ,,1кг за 1 ден" и т.н. Твърде много бях пристрастена към сладкото и затова винаги се провалях. И така близо година пробвах всякакви диети, но без никакъв успех.
След това научих за калориите и калорийния дефицит. Пресметнах, че трябва да ям близо 1800кал, за да съм в дефицит, но аз исках нещата да се случат по-бързо затова ядох по 700/800кал на ден. Тогава стъпих и за първи път във фитнес. И както сигурно се досещате-отново правих всичко по най-грешния начин. 1час бягане на пътека. Това го правих за около 1 месец, като ходих почти всеки ден. Отслабнах, но нямах никаква енергия, постоянно ми се виеше свят, чувствах се много зле и спрях фитнеса.
Тогава почна и най-тежкия ми период. Няколко дена ядох стриктно, след това изяждах всичко, което видя, докато ме заболи стомаха, не можех да дишам и ми се доповръща. Преяждах, самообвинявах се, говорих си, че вече наистина ще се стегна, почвах отново на 800кал и всичко се повтаряше. МЕСЕЦИ!
Все още не знам как излязох от този период. Започна да ми омръзва от всичко. Не исках да изпитвам повече онова чувство след като преядеш, не исках повече ограничения, не исках отново като отида на гости на някой, да ме е срам колко много храна съм изяла. Омръзна ми да броя калории и грамове и да влагам толкова усилия, които не си струват. За няколко месеца спрях да правя каквото и да е, за да отслабна. Ядох си от всичко, в нормални количeства и за първи път от месеци бях истински щастлива.
С времето научавах все повече информация относно здравословния начин на живот. Исках да живея по този начин. Започнах да си нося храна от вкъщи за училище. Започнах да опитвам повече храни (до тогава бях много капризна и почти нищо не ядях) и да експериментирам в готвенето. Тръгнах на фитнес, но вече, за да тренирам с тежести и да си оформя тялото.
Поуката, която си взех от това пътешествие
И ето ме и днес. Харесвам тялото си, харесвам себе си. Винаги гледам от позитивната част на страната, затова за мен този период ми помогна да израстна, да обогатя знанията си относно храненето, да започна здравословен начин на живот и да внимавам какво говоря, защото за мен може да е просто шега, но за отсрещния човек може да началото на един ужасен кошмар.